totally random stuff
четвъртък, 16 декември 2010 г.
София
Обичам града си... Още повече го обичам след като се върнах от чужбина. Мисля, че на много завърнали се в родината им е познато това чувство. Да се разхождаш по улиците, да влизаш наред в заведенията и да наблюдаваш, да се мотаеш по Витошка или да се скриеш от шума сред дърветата в Борисовата... Миналия месец при посещението на Путин, когато затвориха централните улици за автомобили, беше супер, като в сън някакъв. Вървях си по Цар Освободител по средата на улицата, няма такова усещане на свобода...
А сега е сняг навсякъде. Е, можеше и по-добре да изчистят, но не се оплаквам. Затова пък украсата е красива. Очаквам с нетърпение празниците. С най-голямо нетърпение - Нова година, понеже 2010 я мразя и искам по-бързо да свършва че и без това много кръв вече ми изпи.
А сега е сняг навсякъде. Е, можеше и по-добре да изчистят, но не се оплаквам. Затова пък украсата е красива. Очаквам с нетърпение празниците. С най-голямо нетърпение - Нова година, понеже 2010 я мразя и искам по-бързо да свършва че и без това много кръв вече ми изпи.
вторник, 26 октомври 2010 г.
Иосиф Бродский. Одиночество
Когда теряет равновесие
твое сознание усталое,
когда ступеньки этой лестницы
уходят из под ног,
как палуба,
когда плюет на человечество
твое ночное одиночество,
ты можешь
размышлять о вечности
и сомневаться в непорочности
идей, гипотез, восприятия
произведения искусства,
и -- кстати -- самого зачатия
Мадонной сына Иисуса.
Но лучше поклоняться данности
с глубокими ее могилами,
которые потом,
за давностью,
покажутся такими милыми.
Да.
Лучше поклоняться данности
с короткими ее дорогами,
которые потом
до странности
покажутся тебе
широкими,
покажутся большими,
пыльными,
усеянными компромиссами,
покажутся большими крыльями,
покажутся большими птицами.
Да. Лучше поклонятся данности
с убогими ее мерилами,
которые потом до крайности,
послужат для тебя перилами
(хотя и не особо чистыми),
удерживающими в равновесии
твои хромающие истины
на этой выщербленной лестнице.
1959
твое сознание усталое,
когда ступеньки этой лестницы
уходят из под ног,
как палуба,
когда плюет на человечество
твое ночное одиночество,
ты можешь
размышлять о вечности
и сомневаться в непорочности
идей, гипотез, восприятия
произведения искусства,
и -- кстати -- самого зачатия
Мадонной сына Иисуса.
Но лучше поклоняться данности
с глубокими ее могилами,
которые потом,
за давностью,
покажутся такими милыми.
Да.
Лучше поклоняться данности
с короткими ее дорогами,
которые потом
до странности
покажутся тебе
широкими,
покажутся большими,
пыльными,
усеянными компромиссами,
покажутся большими крыльями,
покажутся большими птицами.
Да. Лучше поклонятся данности
с убогими ее мерилами,
которые потом до крайности,
послужат для тебя перилами
(хотя и не особо чистыми),
удерживающими в равновесии
твои хромающие истины
на этой выщербленной лестнице.
1959
Scorpions, yeah!
Много бяха добри снощи! Никога няма да кажеш, че са на 60+ години. За разлика от Ахат, които са поне двайсетина години по-млади и щели да издават нов албум. Имам чувството,че ако вокалът изкара една песен отначало докрай, ще получи инфаркт на сцената. Ама нейсе, думата ми беше за Скорпионс. Последен тур, една ера си отива. Много се радвам, че включиха България в този тур. Като цяло, много уважавам световни звезди, които идват да свирят тук. Това е огромно уважение към феновете - показват че свирят за нас, а не само за пари. И се дразня на Ю2, че не идват, защото тук публиката не може да си позволи високите цени на билетите, а иначе се правят на много благотворителни. Това е поза...
Противно на мнения, които чух, мисля че плейлистът беше добър. Не може група с 40-годишна история да изпее всичко за 2 часа, нали? Най-много ми харесаха самите музиканти - все още има толкова много енергия и живот в тях. Миналата година ги гледах и в Каварна. Незабравимо!
Противно на мнения, които чух, мисля че плейлистът беше добър. Не може група с 40-годишна история да изпее всичко за 2 часа, нали? Най-много ми харесаха самите музиканти - все още има толкова много енергия и живот в тях. Миналата година ги гледах и в Каварна. Незабравимо!
неделя, 24 октомври 2010 г.
вторник, 5 октомври 2010 г.
стъклен дом

а говореха, че турските сериали били тъпи.... мухаха! няма турски сериал, който да е по-тъп от стъклен дом, забранена любов и тем подобни. ваня щерева издала книга стъклен дом. значи няма защо да се учудвам, че е толкова малоумен сериалът. без нищо лично към авторката, но съм чела една нейна книга преди няколко години и... това е единствената книга в живота ми, която не просто не довърших, а изпратих в кошчето за боклук. разберете ме правилно, живеем в демократична страна (този израз отдавна звучи тъпо, ама карай, нали вече го написах), всеки може да измисля и публикува каквато си иска нелепост, но да не ни пробутват това за образец на съвременната българска литература. колкото и да е странно, издават се и хубави книги от съвременни български автори. затова много ме учудва любен дилов-син (когото иначе уважавам от медийните му изяви - не го познавам лично)който непрекъснато ръси разни суперлативи за нея. може би за да се продават книгите, но пак е кофти. писанията може да са достойни за блог, но не и за нещо повече. познавам хора, чиито блогове са по-интересни от разни неща, които се издават на българския пазар.
но да се върна към стъклен дом. не знам кое е по-дразнещо - елементарните до неприличие герои от сценария или псевдо-звездите, които ги играят. поклон пред стефан данаилов за останалите му роли в българското кино, но с тази се излага. и поне да беше отслабнал малко, с огромен плазмен тв съм вкъщи, и пак едвам се събира в екрана. за младите по-добре да не отварям дума. мъжете са просто неталантливи, а елена петрова и яна маринова са от жените, които са известни с това че са известни и са в медиите около 99,9 пъти по-често, отколкото има повод да бъдат там. кой обаче ги излъга че стават за актриси? няма значение, важното е просто да са на екран, нали?! на останалите, т.е. на по-новите от филма просто не им знам имената и не е нужно.
затова предпочитам перла, 1001 нощ и т.н. (не че всъщност ги гледам, но да - ако се наложи такъв избор, бих ги предпочела) отколкото миризливата българска продукция, натрапваща отново молове, меркантилни и леки жени и простотия.
сряда, 29 септември 2010 г.
шествието по Витошка на 25ти...
Онзи ден докато си обядвах в една пицария на Витошка, покрай мен мина въпросното шествие. Възмутена съм. Чудя се как кметът на София разрешава такова безобразие? И защо например срещу гей парада (събитие, което е мирно, не е насочено срещу никой и не обижда никой) имаше такава остра негативна реакция, а на някакви абсолютно лумпени бръснати глави никой не се противопостави. Къде беше сега църквата и къде бяха вечно загрижените за разни обществени каузи? Нали тези хулигани са същите,които безчинстват и по стадионите.
Социологът в статията обяснява митинга с депортирането на циганите от Франция, но това не е оправдание. Защото от Франция не ги изпратиха с такива възгласи, каквито се чуваха на тази демонстрация в центъра на столицата на уж европейската ни държава. Тъжно ми е да гледам тези млади хора, парадиращи с омразата и нетърпимостта си, може би даже не толкова към различните, колкото към самите себе си. Едно комплексирано, злобно и неграмотно поколение. Срам. И си вярват, че са патриоти и че помагат на България. Може би, защото като са били малки, когато по телевизията даваха как трошат парламента, се казваше че това е пътят към демокрацията. Резултатите не закъсняват. Кой ли е виновен?
Абонамент за:
Публикации (Atom)