Изгледи от стаите ми. Минало време.

От прозореца на първата:

От втората:

И от третата, която ми беше любима и единствената, по която изпитвам носталгия:

Ница през пролетта. Залез.

Полански на свобода най-накрая!

http://http://dnes.dir.bg/news/roman-polanski-6713261

Е, време беше! Недопустимо е да държиш 70 и кусур годишен човек под домашен арест над половин година, без идея какво да правиш с него по-нататък. И още по недопустимо естествено е от страна на САЩ да искат да съдят някой 33 години след „престъплението“. Дори истинските престъпления си имат някаква давност, а той не е и извършил убийство все пак: Полански е обвинен в содомия и не знам си още какво само защото е преспал с 13 (а според някои 16????) годишна. Ами те нашите циганчета на тази възраст вече родители стават. Умиляват ме също така американските „специалисти“ психолози и прочие обвинители, които са се заели да обясняват сериозността на деянието и как едва ли не е нанесъл на момичето непоправима травма. С кое по-точно?? Макар да съм само на 2n години и поради това нямам кой знае какъв житейски опит, знам че всеки човек е бил травмиран къде-къде по-сериозно от много по-кофти неща. Както и да го гледам, един секс, за който после съжаляваш, се преживява... и то бързо. Смисъл, че тамън си го забравила и идва следващото леке, за което да съжаляваш. Няколко дни след това може да има flashbacks, но не мога да си представя да преживявам една и съща нощ с години. Така е и с повечето жени. И да се върна към Полански. Някои ще кажат, че всички сме равни пред закона (уточнявам,че нямам предвид в България). Да, разбира се. Но в същото време считам, че това, през което Полански е преминал в нелекия си път, го слага в една друга категория и - да, не всеки може да го съди. Преживял концлагер, където загиват роднините му, после емиграция, убийството на жена си и нероденото му дете... мисля, че такова минало ти осигурява снизхождение когато те съдят за собствените постъпки. Голям позор щеше да е за американските му обвинители, искащи екстрадация, ако Полански беше починал по време на домашния арест в Швейцария (предвид възрастта му все пак). Защото той, както се оказва, дори няма присъда в Щатите. Делото, разбира се, е можело отдавна да бъде приключено и в негово отсъствие за тези 30 години, той вече е бил разпитван в САЩ, материали и доказателства събрани и т.н. Но не, те го искат там и не правят нищо през това време, което намирисва на някаква абсурдна кампания или демонстрация в медиите. Друго нещо, самата „жертва“ призовава да се оттеглят обвиненията срещу него, след като е получила немалка парична си компенсация. (Нещата накрая винаги опират до пари.) И даже след това, има хора които я съжаляват(?!).

Накрая искам да кажа, че се радвам, че такъв режисьор като Р. Полански е свободен отново да твори и да се върне у дома при семейството си. Фарсът свърши. На американските пуритани и морализатори им остава да си пият редовно хапчетата. И да се успокоят, защото тази история все пак има класическия холивудски завършек, смисъл всички участници получават, което са се стремили. Полански - свободата си, макар и с поолекнал портфейл, (вече не толкова) малката голддигърка и майка ѝ - кинтите си, заради които и направиха цялата тая история. E' finita la commedia.

* The no-javascript code doesn't provide detailed statistics but is the only counter which works for Ebay, myspace, hi5, friendster,...if you are not sure, try the javascript code, if it doesn't work try then with this one...

Paste this code in your HTML editor where you would like to display the counter, at the bottom of the page, in a table, div or under a menu.

Asynchronous code , is the best solution for speed because the counter code will be loaded into a separate thread by visitors, is based on HTML 4.0 standard, will not slow down your website even if loaded at the top of the page (suggested for this code).If the counter is visible, it will load the counter code inside the div id->"histats_counter" provided with the code.

Злокобен остров/ Shutter Island

http://www.youtube.com/watch?v=FAZXtB80p1I Trailer

Има много филми с история от типа „ще разбера кой е злодеят, дори това да съм аз“ . Така докато гледах „Злокобен остров“ на около 40та минута ме налегна чувството, че това вече съм го гледала (над 20 пъти) и така до самия край (2 часа и нещо. ) На оригинален завършек даже не се и надявах, защото оригинално може да бъде само нещо ново, без взаимствания и предъвкване на до болка познати сюжети.

Теди Даниелс (Леонардо ДиКаприо) и помощникът му отиват на скалист остров в Масачузетс, където има затвор-психиатрия за опасни маниаци. Разследват изчезването на една от пациентките, обаче това се оказва само предлог за да попаднат на острова. Теди подозира, че в клиниката се извършват зловещи експерименти над пациентите. На острова започват да го мъчат спомени за военното му минало, които прерастват в халюцинации. Загубва представа кое около него е реално и кое не (заедно с него и зрителя).

След първия половин час става сложно да разбереш се случва във филма, прекалено многото обрати в историята не се поддават особено на никакъв логически анализ. Още по-сложно става с главния герой, с всичките му спомени, видения и прочие боза. Общата картина се допълва от огромно количество меко казано несвързани диалози, чиято задача явно е да се нагнети атмосферата до побъркване. Да, ама само с една атмосфера филм не става.

През половината филм не е ясно кой в крайна сметка е злодеят, но и даже когато вече е очевидно (доста преди края), продължават да разтяга локуми колкото може. Веднага добавям, че иначе Скорсезе е един от любимите ми режисьори. Но подобно нещо беше снимал и Гай Ричи. В „Revolver “ също нищо не се разбираше какво става, а след напълно нелепия финал всичко става по-неясно отколкото и докато гледаш филма.

Ениуейз, актьорската игра е супер и има отделни сцени, които са много добри и аха-аха да се получи един велик психотрилър. Жалко че само отделни сцени обаче, защото по-голямата част от филма е съединени безсмислени диалози и още по-безсмислени и безсистемни постъпки на героите. ДиКаприо прави поредната си много силна роля. Друг мой любимец, Бен Кингсли играе доктора, който пък е може би единственият адекватен герой във филма (всъщност, това е обяснимо донякъде)))

Макс фон Сюдов е като някаква декорация, например тиква на Хелоуин или елха на Коледа :DD Така и като снимаш филм за психари, можеш просто за ефект да покажеш и фон Сюдов, който би му тичало да играе Франкенщайн или Джак Изкормвача. Марк Ръфало също е добър, но героят му има много странна функция във филма, появава се в началото, после се изгубва и накрая пак се появява, отново странно някво режисьорско решение.

И в заключение нека кажа, че филмът наистина блести с актьорската игра и атмосферата, но самата история е някакво бълнуване. Скорсезе явно го раздава съвсем свободно след 4те Оскара за "The Departed", а и не знам защо, но на тази възраст очаквах от него да направи психарски филм. :)

Snuff на Поланюк

Snuff (кино) — видеозапис на истинско убийство на човек (обикновено жена), за разпространение с развлекателна цел. (Уикипедия)

Snuff е деветият роман на Чък Поланюк. Без първата му книга, Fight Club, съвременната контракултура нямаше да е това, което е. Дори не мога да си я представя, но щеше да е несъмнено по-скучна и по-безлична.

Историята този път не е заплетена като в Боен клуб. Излизаща в пенсия порноактриса иска да постави световен рекорд - да се изчука пред камерата с 600 мъже. И за целия този процес се разказва в книгата. В подробности, през погледа на различни герои и на моменти даже с мелодраматични вметвания в стил индийско кино, хах. Текстът е готов просто за сценарий на филм. Психоделическа мелодрама с елементи порно.

Накратко, от Поланюк очаквах нов шедьовър от ранга на Fight Club и съм лееееко разочарована, но понеже е Поланюк - трябва да се прочете. Заради предишните заслуги :) По моему порното просто е рискова тема за писател, нещо като вампирите за режисьор :DD

Иначе книгата се чете бързо и приятно. Препоръчвам!

Много ми е горещо!

http://http//dnes.dir.bg/news/goreshtini-zapadna-evropa-6704764?nt=4

Чувствам се като в сауна, дори не мога да мисля от жега. А като включа климатика се схващам.

Още една причина да нямам търпение да се прибера в София... този път завинаги.

Когато си в самолета...

Вземи лаптопа си. Отвори го бавно и спокойно и го включи, докато любопитният дебил до теб зяпа в екрана ти. Затвори очи и вдигни главата си към небето. Вдишай дълбоко. Отвори този линк http://www.thecleverest.com/countdown.swf Наблюдавай лицето на съседа :)))