Злокобен остров/ Shutter Island

http://www.youtube.com/watch?v=FAZXtB80p1I Trailer

Има много филми с история от типа „ще разбера кой е злодеят, дори това да съм аз“ . Така докато гледах „Злокобен остров“ на около 40та минута ме налегна чувството, че това вече съм го гледала (над 20 пъти) и така до самия край (2 часа и нещо. ) На оригинален завършек даже не се и надявах, защото оригинално може да бъде само нещо ново, без взаимствания и предъвкване на до болка познати сюжети.

Теди Даниелс (Леонардо ДиКаприо) и помощникът му отиват на скалист остров в Масачузетс, където има затвор-психиатрия за опасни маниаци. Разследват изчезването на една от пациентките, обаче това се оказва само предлог за да попаднат на острова. Теди подозира, че в клиниката се извършват зловещи експерименти над пациентите. На острова започват да го мъчат спомени за военното му минало, които прерастват в халюцинации. Загубва представа кое около него е реално и кое не (заедно с него и зрителя).

След първия половин час става сложно да разбереш се случва във филма, прекалено многото обрати в историята не се поддават особено на никакъв логически анализ. Още по-сложно става с главния герой, с всичките му спомени, видения и прочие боза. Общата картина се допълва от огромно количество меко казано несвързани диалози, чиято задача явно е да се нагнети атмосферата до побъркване. Да, ама само с една атмосфера филм не става.

През половината филм не е ясно кой в крайна сметка е злодеят, но и даже когато вече е очевидно (доста преди края), продължават да разтяга локуми колкото може. Веднага добавям, че иначе Скорсезе е един от любимите ми режисьори. Но подобно нещо беше снимал и Гай Ричи. В „Revolver “ също нищо не се разбираше какво става, а след напълно нелепия финал всичко става по-неясно отколкото и докато гледаш филма.

Ениуейз, актьорската игра е супер и има отделни сцени, които са много добри и аха-аха да се получи един велик психотрилър. Жалко че само отделни сцени обаче, защото по-голямата част от филма е съединени безсмислени диалози и още по-безсмислени и безсистемни постъпки на героите. ДиКаприо прави поредната си много силна роля. Друг мой любимец, Бен Кингсли играе доктора, който пък е може би единственият адекватен герой във филма (всъщност, това е обяснимо донякъде)))

Макс фон Сюдов е като някаква декорация, например тиква на Хелоуин или елха на Коледа :DD Така и като снимаш филм за психари, можеш просто за ефект да покажеш и фон Сюдов, който би му тичало да играе Франкенщайн или Джак Изкормвача. Марк Ръфало също е добър, но героят му има много странна функция във филма, появава се в началото, после се изгубва и накрая пак се появява, отново странно някво режисьорско решение.

И в заключение нека кажа, че филмът наистина блести с актьорската игра и атмосферата, но самата история е някакво бълнуване. Скорсезе явно го раздава съвсем свободно след 4те Оскара за "The Departed", а и не знам защо, но на тази възраст очаквах от него да направи психарски филм. :)