Полански на свобода най-накрая!

http://http://dnes.dir.bg/news/roman-polanski-6713261

Е, време беше! Недопустимо е да държиш 70 и кусур годишен човек под домашен арест над половин година, без идея какво да правиш с него по-нататък. И още по недопустимо естествено е от страна на САЩ да искат да съдят някой 33 години след „престъплението“. Дори истинските престъпления си имат някаква давност, а той не е и извършил убийство все пак: Полански е обвинен в содомия и не знам си още какво само защото е преспал с 13 (а според някои 16????) годишна. Ами те нашите циганчета на тази възраст вече родители стават. Умиляват ме също така американските „специалисти“ психолози и прочие обвинители, които са се заели да обясняват сериозността на деянието и как едва ли не е нанесъл на момичето непоправима травма. С кое по-точно?? Макар да съм само на 2n години и поради това нямам кой знае какъв житейски опит, знам че всеки човек е бил травмиран къде-къде по-сериозно от много по-кофти неща. Както и да го гледам, един секс, за който после съжаляваш, се преживява... и то бързо. Смисъл, че тамън си го забравила и идва следващото леке, за което да съжаляваш. Няколко дни след това може да има flashbacks, но не мога да си представя да преживявам една и съща нощ с години. Така е и с повечето жени. И да се върна към Полански. Някои ще кажат, че всички сме равни пред закона (уточнявам,че нямам предвид в България). Да, разбира се. Но в същото време считам, че това, през което Полански е преминал в нелекия си път, го слага в една друга категория и - да, не всеки може да го съди. Преживял концлагер, където загиват роднините му, после емиграция, убийството на жена си и нероденото му дете... мисля, че такова минало ти осигурява снизхождение когато те съдят за собствените постъпки. Голям позор щеше да е за американските му обвинители, искащи екстрадация, ако Полански беше починал по време на домашния арест в Швейцария (предвид възрастта му все пак). Защото той, както се оказва, дори няма присъда в Щатите. Делото, разбира се, е можело отдавна да бъде приключено и в негово отсъствие за тези 30 години, той вече е бил разпитван в САЩ, материали и доказателства събрани и т.н. Но не, те го искат там и не правят нищо през това време, което намирисва на някаква абсурдна кампания или демонстрация в медиите. Друго нещо, самата „жертва“ призовава да се оттеглят обвиненията срещу него, след като е получила немалка парична си компенсация. (Нещата накрая винаги опират до пари.) И даже след това, има хора които я съжаляват(?!).

Накрая искам да кажа, че се радвам, че такъв режисьор като Р. Полански е свободен отново да твори и да се върне у дома при семейството си. Фарсът свърши. На американските пуритани и морализатори им остава да си пият редовно хапчетата. И да се успокоят, защото тази история все пак има класическия холивудски завършек, смисъл всички участници получават, което са се стремили. Полански - свободата си, макар и с поолекнал портфейл, (вече не толкова) малката голддигърка и майка ѝ - кинтите си, заради които и направиха цялата тая история. E' finita la commedia.